Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2007 18:14 - Out of sight, out of mind!
Автор: omerga Категория: Други   
Прочетен: 1085 Коментари: 0 Гласове:
0




http://video.google.com/videoplay?docid=-9176914173325307126&q=bulgaria%27s+abandoned+children&total=3&start=0&num=10&so=0&type=search&plindex=0

Да, ама не! Вижте този филм! Гетвайте го ин сайт! За да се появи във вашия, нашия, майнд!

Защото това не може да продължава повече така. Има множество аспекти, по които може, не! трябва, да се говори след появата на този филм. Имаше и преди него, това може би е най-сериозният проблем. Може и да не е: сред такова извращение е трудно да квалифицираш или поне да посочиш всички фактори, които са допринесли за появата на този феномен (ако изобщо това е феномен в България, защото може и не е). Ще се опитам да се огранича в няколко основни неща, които просто крещят от този материал. Всички разбира се водят до безмълвен, краен, немислим потрес. Започвам с първото, което идва на ум: децата. От филма става ясно, че те са изоставени. Не от родителите си, това е ясно. Изоставени са от хората, които се грижат за тях, които от своя страна са оставени на собствения си произвол (който си е малоумен и нечовешки) от директора на дома, който би следвало да ги контролира и, не на последно място, от нещото, не знам кое е, което следва да контролира директора. И от нас, гражданското общество, което пък уж контролира държавните органи, когато не си вършат работата. Тези деца, по един типично соц маниер на отрицание и криене на "лошите еденици в обществения строй" са изолирани, скрити, изоставени да чакат своята смърт. Ако не друго, поне някои я дочакват в рамките на 5-10 години. Тази смърт иначе не е предизвестена, в смисъл, че децата са здрави при стъпването в дома. Но става такава в момента на попадането им на това място. Просто с годините липсата на каквито и да било грижи осен баня и паница храна (храна е силно казано) те отслабват, механизират се, разболяват се и се превръщат в маса твар, която чака своя час. Половината са с атрофирали мускули и рани от залежаване. Рани, от които дядо ми е страдал. Не съм си представяла, че ще ги видя на 10 годишно дете, което просто от нямане какво да прави се е залежало и парализирало. И, не, разболяването не донася след себе си доктор или каквато и да било специализирана помощ.
Представете си, аз живея в София сама и имам котарак. Сега съм в Полша за една година и разбирайки, че котаракът ми прекарва нощите си сам, противно на една уговорка, която имах с едно момиче, съм доста притеснена. Понеже дори животните се мъчат когато са самотни и това видимо им се отразява. Междувременно тези деца не могат да говорят защото никой не си е направил труда(?!) да говори с тях някога. Те не знаят никакъв език. Колко често сте срещали лице на 18, което не знае да говори, защото не му се е случвало? В 21 век? В страна член на Евопейския съюз?
Поведението на децата напълно първично, макар че нямат неврологични проблеми, които да предполагат такова поведение. По-силните взимат храната на по-малките. Те вият и мучат. Досущ като да наблюдаваш йерархията в джунглата. Това е така просто защото никой не им е показал какво е това общуване, да не говорим за ласка, игра или каквото и да е. При това са затворени в тази сграда денонощно и не излизат. Защо не знам. Не комуникират помежду си, освен при борба за надмощие.
И защо мислите тези деца са заключени и им е отнета всякаква перспектива за относително нормален или поне не толкова болезнен живот? Понеже са никому ненужни. Защо ще се грижим, ще инвестираме в лице, чийто потенциал е доста съмнителен? Каква полза за нас ако от него не излезе нещо дългосрочно във вестниците. По-добре да ги скрием в някое забутано село в планината, никой няма да разбере. Може да ви се струва крайно и патетично, но ако видите филма и се змислите колко много не знаем за такива места, колко още такива има, може и да се доближите до този маниер на говорене.
Когато тези деца порастнат ще бъдат прехвърлени в друг подобен дом някъде отново по средата на никъдето, където ще продължават да зомбиасват, ако изобщо има накъде повече. Това очертава съществуването на тези хора в общи линии. Ако някой се е измъкнал от този или друг подобен дом, евала, но аз не мога да си представя как става това.

Сега към практичната страна на въпроса. Къде спят институциите, които отговарят за закрилата на тази уязвима част от нашето общество? Много е хубаво, че " Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните принципи:
(...)
2. осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година", но това е по-скоро мъглив блян за нещо, което мислим, че изобщо не съществува, отколкото законова рамка, която се стремим да спазваме. Когато, представете си, този Член 2ри от закона за здравето не е спазен кой кого санкционира? Има ли някакво държавно лице, което да отговаря за това и да бъде уволнено, съдено и наказано или цялата тая работа с домовете съществува в пълна безтегловност? Има ли изобщо някаква процедура за такива случаи или този закон е просто някакво симпатично хрумване, което звучи приятно и никой не го възприема като някаква норма. Може би ако се зачетем между редовете, както май се прави със законите ще видим, че зад него всъщност се спотайва кротко един простичък и доста познат нам принцип, а именно: "делото за спасяването на давещите се е дело на самите давещи се". Хмм?



Тагове:   Mind,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: omerga
Категория: Други
Прочетен: 100373
Постинги: 26
Коментари: 122
Гласове: 365
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031