Не били сами нашите сестри в Либия. Типично махленско-бабешко говорене на мегдана на пейката. Където две баби си стоят и си клюкарят. И много съчувстват на Пена, която си счупила крака в опит да спаси сина си от удавяне. Не успяла.. Ц-ц-ц, до къде е стигнал света, Боже, горкото момиче, как ли се чувства. Дай да й идем на гости да видим какво е положението. А пък ще ни почерпи с нейното хубаво кафе и сладки. А може и ракийка..?

Баба ми, лека й пръст, която много обичам, имаше навика да си прекарва така времето - с чуждите съдби. Не че на нея и беше леко, та да си няма собствена съдба, с която да се занимава, о не; нито го е правела с лошо. Това е въпрос на нагласа и "такт", както казваше самата тя, без да разбира, че нейният е твърде криворазбран. Хиляди маса народ вигат в един глас към сестрите "не сте сами". Не са сами ли? Напротив, о, неразумен народ. Сами са, защото никой не е при тях и никой от нас няма ни най-малка представа как е чувстват те. Кой от вас, които толкова съпреживявате техните съдби е склонен да си смени мястото с тях? Дори за момент! Никой, знам. Това не е лошо, напълно е нормално. Грозното е, че, чудейки как да се изкараме загрижени и Добри, взехме тяхното нещатие, манипулирахме го, експоатирахме го и го превърнахме в рок звезда. Сега може би ще кажете, че не, ако има начин вие бихте били наистина с тях, бихте се жертвали за тяхната свобода, но това не е възможно и вие сте с вързани ръце. И страдате. Да, ама не. Защото причината вие да сте толкова смели в тази кампания е именно обстоятелството, че реално нищо не можете да направите. Ако можехте щяхте да си се скриете в малките хралупки с малките ракийки и мъничките си мисли и изобщо нямаше да демонстрирате съпричастност. На думи винаги сме били много големи, но точно пред тази кампания се шири границата да допустимото и приличното.

Ходейки по улиците без лентичките "не сте сами" тук-там забелязвам осъдителните погледи на Добрите граждани с Добрите лентички. С мъничките си билетчета за Рая, понеже те са Добри. Аз съм лоша, разбира се. А кои сте вие да ме съдите?  На концерта (не го гледах, но чух, че) няколко от нашите родни звезди са издали тежката присъда - ако не си на концерта не си човек, не си бългрин, нямаш душа и така нататък. Ако това е душа, нещо, което в моя речник обяснява простотия, радвам се, че нямам. Това вашето го нямам, да. И се радвам много.

Истината е, че ако за момент някой (от вас) се бе замислил поне за миг как живеят тези хора в затвора, щяхте да подвиете своите пищтни опашки и да замлъкнете. Лесно щяхте да видите, че нещата не са никак толкова прости и някакво си послание само може да обиди и натъжи. Скромността и срамът от плана ви за такава кампания щеше да ви цапне по главичките като гръм от ясно небе. Но, уви!

Както казва едно любимо магаре - "малко Внимание, малко Мисъл за другите - и всичко би изглеждало иначе!"

Убийствено права си!
Поздрави!

Добре де, ти ако си там, няма ли да ти стане поне малко хубаво като видиш такава подкрепа в твое име. Със сигурност има хора, които не знаят какво са правили на оня площад, но има и от другите. И ако я нямаше тая инициатива, тогава какво трябваше да правим да си седим и да цъкаме (както казваш по-горе). Ми според мен по-добре все пак да отидем и да видим "как е Пена".
И наистина - защо чак сега се сетиха. Тия смъртни присъди бяха от доста време.

И какво каза с толкова много думи, че не можах да разбера? Че не носиш лентичка ли? Е хубаво, и аз не нося, и според мен ефекта от такъв тип кампании е съмнителен! Но ми се струва, че цялата тази история е опит да се даде малко надежда, там където почти не е останала таква. В Щатите навсякъде има такъв тип декларации "Ура за войничетата ни в Ирак", "За слепите с любов" и какви ли не други простотии. Можеш да гледаш на това, като израз на позиция, не трябва непременно да е съчувствие или жертвоготовност. А състраданието, по принцип е най-голямата простотия. В самата му същност е заложена само външната изява. Ако виждаш някой, който има нужда от помощ и можеш и искаш да помогнеш - давай, ако не отминаваш и колкото по-бързо забравиш толкова по-добре.
За това, че страшно се спекулира с това и че зад благородната маска се крият здрави интереси съм напълно съгласен с тебе.
BTW и на мен магаретата са ми любимите животни. Има едно синьо-лилаво, то пък ми е най-любимото!

умират деца. Ако не в буквален, то в преносен смисъл. Ако тези пари бяха похарчени за 5 деца, да се образоват или да се лекуват - щяха да имат по-голям смисъл.

Със sis съм безкрайно съгласна. И не само това. Да ги бяха похарчили за да въведат в ред някое училище (макар и от тези с номерчетата), защото малко или много децата прекарват там половината си живот до пълнолетие. Защо не ги дадоха, да оправят някоя болница, защо не направиха тротоарите да не са толкова разбити? Не мисля че има смисъл сега, но не знам и преди години дали щеше да има. Знам само че сме станали овце. Един да тръгне-айде всички юрош след него!

Od absolutno si e taka!!! :)