Чух, че са осъдили Саддам на смърт, чрез обесване. Тази новина провокира у мен разни, хмм, противоречиви чувства, но истината е, че усещам, че трябва да бъда много предпазлива в мислите си. Не за смъртното наказание изобщо - там съм категорична - против съм. Но много неохотно и неуверено заставам на тази позиция за Саддам, заради необятната му злодейщина. Някак си не мога да стана и да викна, не, това е несправедливо, не бива да бъде съден толкова жестоко...
Така ли? Я пък тя! Той, Саддам (!), не следва да бъде съден толкова жестоко..?! Моля, моля.. то бива хуманизъм, бива, ама чак толкова..

И отговорът е по-силен. Съзнавам това.

Но не мога да си кажа, да, той заслужава да бъде обесен (впрочем, направи ми впечатление, че той бил казал, че ако бъде осъден на смърт иска с разстрел, ама ей на, съдът отсъжда да бъде обесен.. що за порнография изобщо?) или той не заслужава да живее и с това да отметна въпроса. Така че няма. Въпреки всичко казвам, че той не бива да бъде убиван. Това не значи, че го оправдавам, напротив, в неговия случай дори не мога да си представя как той сам себе си оправдава, до толкова тежи неговата "вина".

Струва ми се обаче, че идеята е погрешна. Приемаме, че смъртта е най-тежкото наказание. Защо? Дядо ми казваше, никой не е пратил писмо от отвъдното, така че не знаем какво има там и какво се случва там. Това, по което измерваме тежестта на едно наказание са неговите последици, а ние не знаем какви са последиците от смъртта на даден човек, освен тези, които се отнасят до нас, а именно, лицето липсва. Доколкото стига нашето познание, можем спокойно да кажем, че смъртта  на Саддам ще го отведе на едно по-хубаво място. Може и да не е така, но всяко предположение е еднакво валидно. Или може би целта на смъртното наказание е друга. Може би убиваме този човек, за да престане да присъства сред нас? Идва ми наум и друго, може би казваме, той е толкова жесток, че ние не можем да го съдим, не сме компетентни, за това предаваме случая на по-висока инстанция - Бог. Е, да де, ама то всички сме тръгнали натам, няма страшно, защо е необходимо тук и сега? Да не говорим, че съденето изобщо е малко самонадеяно, но айде, това е друга тема.

От друга страна тук се докосваме до нещо, което все пак не ни принадлежи. Въпреки че можем да убиваме, струва ми се, че не ни е отредено да раполагаме с тази си притурка толкова небрежно, още повече при положение, че смъртта е неизбежна. Кои сме ние да решавеме кой кога трябва да умре? Забележете, кога, а не дали, понеже е ясно, че всички ще! Мисля, че е очевидно, че тези привлекателни решения не ги вимаме ние и никой не може да промени този факт.

Много се разписах, ще спра дотук.
И, да, смятам, че Саддам не бива да бъде осъждан на смърт. Пък, и точка(.)

Az sa6to sam protiv smartnata prisada. Spored men e mnogo po tejko da te osadiat na dojivoten zatvor,otkolkoto na smart.

Да, доживотният затвор е по-тежък. Точно затова той де факто не съществува в повечето демократични правни системи... Ами сега?

Алеко

О, всички вие, разбирачи!! Кажете жалките си доводи против смъртното наказание на тези, които са загубили децата си от нечия ръка на малоумник....